“Любовта не е компот” – психолозите говорят

Какво ще кажете за любовта? Объркваща, искана? Друго?

Какво ще откриете в това интервю:
1.Разлика между любов и влюбване
2.Как да разпознаем правилния партньор
3.Примери за непълноценни взаимоотношения

Всичко това в разговор между мен и Жени Тодорова – психолог с голямо сърце и прекрасна душа.

1.Жени, какво мислиш за любовта от пръв поглед? Според теб, трябва ли да ѝ се доверим?

Роси, още от първия въпрос ни хвърляш право в дълбоките води. Наистина тази тема предизвиква интерес. От моя опит при работата ми с различни хора осъзнавам, че голяма част от тях гледат на любовта от пръв поглед като на гаранция или застрахователна полица, която да вдъхва сигурност за правилността на посоката.
Разбира се, аз не отричам влюбването от пръв поглед – онзи вълшебен миг, в който се възпламеняват искрите между двама души. Аз вярвам във влюбването от пръв поглед, но не и в любовта от пръв поглед. Може би, първо трябва да направим разграничаването между двете категории.

Не всяко влюбване прераства в любов и не всяка любов започва с влюбване.
Влюбването е страстно, еуфорично, но също така преходно. Можем да го определим като емоция и да го свържем с голямата експлозия от ендорфин. Любовта от друга страна е трайна, устойчива, не чак толкова еуфорична във всеки един миг. Тя се определя като чувство.

Истината е обаче, че за да се развие любовта е нужно отдаване и от двете страни и, разбира се, полагане на грижи. Много хора ми споделят, че се стремят да съхранят любовта във времето. Идеята,обаче, е много различна. Любовта не е нужно да се съхранява.

Тя не е компот, който да се затвори в буркан за зимата. Любовта е добре да се развива. Съхраняването е застой, ригидност, липса на движение, а от там и „смърт”.

Ако се питате, как се разбира дали влюбването прераства в любов…Няма отговор. Не съществуват гаранции. Има само един начин.

Да скочиш смело право напред с широко разтворено Сърце!

 2.Какво мислиш, очите говорят ли на първата среща?

Ти знаеш отговора, Роси. Очите винаги говорят – без значение от броя на срещите. Освен очите, говорят още лицевите експресии, пантомимиката, невербалната комуникация, дори избора на мелодия на телефона или цветовата гама на дрехите.
Това, което е нужно да припомним е, че когато ние самите се намираме в дадена ситуация сме склонни да я оцветяваме несъзнателно т.е. привнасяме неща от самите себе си в разтълкуването на поведението, думите и делата на отсрещната страна. На моменти нашите очаквания, надежди, желания, страхове, тревоги или емоции грабват четката и започват да рисуват картината.

Бих казала, че е невъзможно да видим нещата изцяло безпристрастно, докато сме вътре в тях. Представете си, че се намирате в средата на стая – няма как да наблюдавате случващото се в четирите ъгъла с един поглед.
Трябва да излезете извън стаята и да я погледнете отгоре или отдалеч.
Много често правим несъзнателни преноси. Ето защо, според мен, човек понякога изпада в заблудата на собствените си копнежи и кошмари (и двата полюса работят активно). Това съвсем не е трагично. Няма място за драми.
Това е начина, по който работят нещата – трябва да се стремим към съзнателност, за да го избегнем. Ето защо най-успешните връзки се градят на способността за съзнателна комуникация между партньорите.

3.Какво мислиш за идеята за влюбването? Често ли се бърка със самото влюбване?

Да, Роси. Когато човек има липса, той се стреми да я запълни.

Знаем добре, че всяко търсене е детерминирано от подобна липса. Търсим внимание и любов вън от нас, защото не си ги даваме сами на себе си. И с това не казвам нищо ново.
Когато сме много жадни, можем да пием каквото и да е, докато не разберем, че ние сме извора и жаждата е илюзия.

Аз мисля, че едно от най-големите предизвикателства пред влюбването и прерастването му в любов е идеята за съвършената връзка, която обществото ни налага. Вярваме в идеала, а не в Човека.

Представата за съвършения мъж или жена погубва настоящите ни взаимоотношения, защото ние се заблуждаваме, че кризата или трудността показват, че връзката не е истинска.

Разбира се, правя уговорката, че трудност и криза е едно, а унижение и издевателство съвсем друго. В следващата си връзка човек достига до абсолютно същите кризи, които не е разрешил в предходната. Кой казва, че кризата е негативно явления?

Всъщност тя може да бъде една прекрасна възможност за развитие на любовта и то с големи крачки напред. И да, любовта не е съвършена, тя е просто любов.

4.Какво да правим, когато партньорът, в който сме влюбени не ни дава това, от което имаме нужда?

Всъщност идеята, че някой съществува, за да удовлетворява нашите нужди е много нелепа, да не кажа силно егоцентрична.
Когато очакваме човекът срещу нас да запълни, да „долее” наша липса, ние поставяме в неговите ръце голяма отговорност. Това е отговорността за нашето щастие.

Никой не може да издържи дълго, носейки на плещите си такава тежест. Съществува и една друга възможност – да гледаме на човека отсреща като на отдушник.Съд, в който да се изпразнят ежедневните тревоги. А как се нарича такъв съд? Кошче, разбира се.

Трябва да се пазим от доливането и изпразването – и двете са подобие на партньорство. Партньорът ни може да бъде единствено нашето огледало, в което да се огледаме и да се видим в „цял ръст” със своите силни и слаби страни.

Често в една любовна връзка разкриваме най-сенчестите си страни. Въпросът е какво да правим със сенките? Да се стремим да ги изрежем? Съвсем не, посоката е в интегрирането.

5.Сподели ни някоя лесно приложима техника за разпознаване на точния човек? Подобни неща работят ли, всъщност?

Роси, би било безкрайно лесно, ако съществуваше рецепта за разпознаване. Такава, обаче, няма. В едно съм сигурна, че подобно разпознаване се случва със сърцето, а то не борави с техники.

Техниките са присъщи на нашата рационална същност, докато сърцето борави с усещания.

Въпреки това, понякога можем да си създадем така наречените „фалшиви усещания”. Ще дам пример. Много духовни наставници стимулират човек да следва истинските си желания и това само по себе си е един прекрасен съвет.
Само че, определена част от импулсивните желания са плод на подсъзнателни модели (дори навици на реагиране) и човек вместо да последва сърцето си, следва заложени в миналото деструктивни програми, които на съзнателно ниво изникват под формата на желания.

Разбрахте механизма. По пътя на опознаване на самия себе си и собствените си модели, човек развенчава много от своите „истински желания” – това са най-силните инсайти.

Тук е моментът да спомена и наличието на няколко ,,сигнални лампи‘‘, които светват веднага и които ни дават да разберем, кой със сигурност не е правилният човек. Ще ви дам само няколко примера.

Червена лампа едно: Ако вие държите на партньора си повече, отколкото той на вас или обратното – той държи на вас повече отколкото вие на него. Любовната връзка не е пълноценна, ако единият от партньорите е емоционално активен през по-голямата част. Разбира се, и при двамата има приливи и отливи, но те са част от емоционалния баланс и наподобяват любовен танц.

Червена лампа две: Влюбени сте в потенциалните качества на партньора си. Това означава, че не го приемате такъв, какъвто е той Тук и Сега, а се влюбвате във вашето очакване за това в какво той ще се превърне. Или простичко казано, вие не обичате самия човек в настоящето, а представата ви за него в бъдещето.
Колкото и голям потенциал за развитие да притежава дадена личност, тя сама трябва да избере пътя на развитието си.

Червена лампа три: Поставяте партньора си на пиедестал. По този начин се получава дисбаланс още в началото на връзката – тук вече има изграждане на отношения по вертикала, а не по хоризонтала. Той се превръща в образец за подражание, което прави невъзможно създаването на равноправни, партньорски отношения.

Червена лампа четири: Увлекли сте се по партньора си, поради външни причини. Например, харесали сте визията, таланта, социалния статус, материалните придобивки. Това обаче не превръща партньора в подходящ за изграждане на трайна и пълноценна връзка.

Червена лампа пет: Избраникът Ви е обвързан с друг човек. Той няма да може да се потопи изцяло във Вашата връзка и да се отдаде напълно. Тук влизат партньори, които имат връзка с друг човек, но твърдят, че ще го напуснат, че не го обичат, че са прекратили сексуалните си отношения, че поддържат връзката, само заради децата и т.н.

6.Жени, очакваме твоето любовно послание към нас.

Стига толкова от мен. Ще завърша с един мой любим цитат. Последвайте го. Предизвиквам Ви!

„Разтвори ръце, ако искаш да те прегърнат.”

Сидхарта Гаутама Буда

Жени Тодорова е магистър психолог с диплома от университета ,,Св. Св. Кирил и Методий ‘‘ в гр. Велико Търново. Тя е сертифициран консултант по хранителни нарушения – анорексия, булимия и хиперфагия към Асоциация Уникал. В работата си Жени успешно прилага методите на Цветотерапията на д-р Бах, регресивната терапия, както и методи от трансперсоналната психология. През изминалата академична година Жени Тодорова преподава обща психология на студенти от Висше училище по мениджмънт – гр. Варна.

Според нея:
“Всеки човек е една уникална и неповторима Вселена. Ето защо не съществуват универсални подходи за преодоляването на вътрешните кризи и дисбаланси.
С помощта на своята сензитивност психологът трябва да се предаде на едно движение на духа, което да го поведе, но не за да “решава проблемите”, а за да вдъхновява човекът отсреща за решение. Балансът и лечението са вътрешна работа, която се случва в самата личност.”

Намерете Жени във Facebook.
Или се свържете с нея тук – jennyvalerieva@gmail.com