Това са едни скъпи ботуши и една не толкова добра снимка.
И двете неща нямат значение. Този пост е посветен на година, изпълнена с много даване на неща. И то скъпи неща – време, любов, амбиция, желания и пак време. Най-вече последните 3. Защо го пиша това? За да се похваля със скъпата си покупка. Не само.
Хваля се с друго – със себе си на мене си. Защото го заслужавам, защото го мога. Защото съм силна и няма какво да ме спре. Сега е един от тези моменти между мен и мен, в които го вярвам все повече.
Да ви кажа за ботушите. Те днес са скъпи, утре парите им ще бъдат за съжаление. Но те са символ на 2 неща. Първо, че обществото ни прави гнусни материалисти. Второ, че го осъзнавам, но ги оценявам. Оценявам вложеното и позволеното. Другото…
Другото са само едни ботуши, които другата година ще бъдат заменени с по-скъпи. Но значение няма да има тяхната цена. Значение ще има силата на мисълта, която ги поставя на краката ми.
Пожелавам ви най-скъпите подаръци и още по-скъпи хора.