Инстаграм – реалност в реалността

 

Инстаграм. Генезис. Реалността, в реалността, в реалността и така нататък.
Напудреният традиционен маркетинг. Където се опитват да ни обясняват как да бъдем естествени и себе си. Само че, с по няколко филтъра отгоре.

😎Хора, които зависят почти и само от външния си вид и камерата на телефона си, обясняват колко е важно да правим конкретни неща или да мислим конкретни неща.

Или да отидем да хапнем някъде, че е много здравословно, био, еко, фреш… личностно развитие, мотивация, успех и “можеш да има всичко на този свят, стига да ми платиш 500 лева”.

Не, не ме разбирайте погрешно.

Платформата е екстра, инфлуенсъри се кълчат до безкрай, дали това им носи пари не е ясно, важното е, че на тях им носи слава, а на бизнеса – нужната популярност.
Едно (не)естествено продължение на social media влиянието. Което се превърна в бизнес и дори аз съм част от него.
Но и да не бях от страната на бизнеса, щях да съм от другата – изцяло консуматор, “изяждащ” всичко, което му се поднася във фийда.
Не че сега не си “похапвам”, о, даже го правя доста добре, въпросът е, че по-често ме боли главата от джънка.

Скролване до безкрай. Хора, хора, тeхните деца, пътувания, красиви снимки, коси, дрехи, марки. Океан от всичко това, което ни се иска да бъдем. Ама много често просто не можем да бъдем.
И е тъжно, защото това, което виждаме не е такова, каквото е постнато.

Но. Винаги има “но”. Просто искам да ви кажа, че хората не са глупави.
Наистина не са.
И ясно си личи, когато сме PR марионетки и някой ни е шушнал да направим нещо, за да станем още по-видими.

И тук не говорим за световноизвестните личности, защото там има екипи, които работят за техния маркетинг денонощно.
И пластовете пред камерата са толкова много, че не е ясно кой е бил този и накъде отива. Само че, те имат достатъчно милиарди, за да манипулират медиите и хората, и могат да си го позволят.

🤨На наша територия.
Днес, например, виждам една популярна личност, която обяснява как трябва да сме себе си и да покажем едва ли не – пъпките си. Ама тая личност няма пъпки, тя просто се е събудила “така красива” и говори за това, че другите трябва да си показват пъпките. Честно ли?!

И тази личност е с грим, затруднява се да говори пред камерата, защото очевидно казаното е – заучено.
Не й идва отвътре, не й идва от сърце, просто се опитва да бъде нещо по-различно от масата.
Опитва се да стане “вайръл”, защото така е много модерно и всички припадат от кеф, когато имат много последователи и аплодисменти.
Браво, ето, предизвикват ни да сме естествени. Точно неестествените. И накрая става така, че неестественото се налага и всички трябва да имаме големи устни. Хора, това е сериозен проблем. Наистина.

Ами не искам да си уголемявам устата. Не искам. Дали след време ще е забранено да имам Инстаграм, поради тази причина?🙄

Другият пък имал рекламна агенция и на ден пуска около 5000 сторита, защото вероятно така се набират клиенти и така се изкарват пари – със сторита.

И просто още много примери с противоречия между автора и съдържанието.
Реалността и действителността под цялата фасада.

Но хората не са глупави. И има неща, които във времето остават. И ще останат.

И това съвсем не значи – не развивайте бранда си и не бъдете представителни, и не се снимайте с фотографи, и не правете готини видеа.

Означава просто да не забравяме, че наистина има едни хора, млади хора, на които влияем. Едни деца, които гледат всичко това.
Означава да правим неща, които кореспондират на нашата истина и качества.

Извън шаблона и извън силикона.

-Роси Г.

За автентичен, различен и добър маркетинг, виж повече тук!