Последвай ме

Готов ли си да се върнеш в играта?

image(23)

Значи, много се дразня!
Много се дразня като ми кажат – просто приеми нещата такива, каквито са. Ами няма пък!
Аз като реша, че нещо ще е…Значи ще Е.
Светът ще обърна и никой думичка не може да ми каже! Познато ви е, нали?

Толкова е мощна енергията ми, че няма спиране. Влагам всичко, докато не видя крайния резултат. Инат ли му казваха? Все тая!
Какво значи да приемеш, мамка му?
Все едно да вдигна ръце и да кажа, че не съм отговорна за случващото се.
Само че…
Това с приемането не било само на думи…
Аз все не вярвах и цялата идея с това приемане ме изнервяше до неузнаваемост. Приемане за мен означаваше примиряване. Поражение…Удар, който трябваше да преглътна.

 

Скоро разбрах, че било хубаво. Защо ли?

-Защото силните звуци от ремонта на съседите продължават да ме дразнят, но не ме карат да мразя света…

-Защото отложената среща ми отваря врата за нова, по-продуктивна дори…
-Защото липсата на вдъхновение предизвиква желание за търсене и аз правя все по-хубави неща…
-Защото невръщането на обаждане ми дава възможност да проведа качествен разговор на живо…
-Защото липсата на желания резултат ми показва къде са ми грешките и успявам да стана по-добра във всичко…
-Защото ядосаната сервитьорка ми напомня, че светът не е идеален и има хора всякакви…
За надъхване говоря, нали разбирате
Тук може да продължите с ваши терзания.

Какво е усещането?
Става ти едно топло в областта на гръдния кош, защото виждаш, че нещото, което не става – не ти вреди.
Ти си цял. Дишаш, обичаш, храниш се, както обикновено го правиш.
И всъщност, всичко е наред. И даже имаш време да помислиш, доколко изгаряш за непостигнатото?
Гориш или просто си тлееш?

Защото да приемеш “поражението”, не означава, че не си се борил. Не означава, че си губещ. Напротив, ти си победител, защото си опитал. Не е станало. Сега приемаш фактите. И те са такива.
Няма да ви лъжа, не е лесно. Никак не е лесно. Днес го разбирам и пиша за това, но навярно ще изпадна в състояние, което да ме върне към роптаенето.
Но за това сме хора – да не сме перфектни като поведение и да се учим

Просто знай:
Имаш безкрайната сила да бъдеш щастлив, въпреки това.

Да спреш да хленчиш, да изтупаш прахта и да си стегнеш задника.
Защото е време да се потопиш в неставането.
Така виждаш истината, имаш време да я анализираш и да предприемеш действия към следващата цел – тази, която те връща обратно в играта!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *