За комплексите и големите уши

Как ти се струват ушите ми? Ще разбереш защо питам до няколко реда време 🙂

Седя си в бабината кухня. Слушам разговор и кикотене. Другите говорят, а аз попивам като гъбка. Хубаво детенце бях. С едни опулени сини очи, дето все търсеха нещо. Не се различаваха много от сега.

Косата ми беше вързана. Пот се лееше от мен. Бях се върнала от игрището. Спомням си, че скачахме на воля като деца. Навън в триизмерния свят. Изведнъж разговора се насочва към мен.
Баба се смее и казва, че имам щръкнали уши. Може би, не е редно да ходя вързана. Ама се смее. И то доста сериозно. За миг се засмях. После приех забележката. До 15 годишна възраст не вързах косата си. Тогава бях на 9.

6 години лицето ми беше скрито. Моментите на вдигната коса оставях между мен и детската ми стая. Защото мислех, че имам големи щръкнали уши. Баба така каза. Тя беше моят свят и аз много я обичах. Все още я обичам, макар че отдавна ми липсва топлата й прегръдка. Едва ли е разбрала, че нейният смях е засегнал моя вкус. Това отдавна няма значение.
Години след нейната закачка, аз успях да разбера колко е хубаво въздухът да се шири из скалпа ти. Колко свобода усещаш, когато косъмчетата са сплетени в едно на върха на главата ти.
Божествено нещо е този ластик за коса. Сигурно някои от вас са разпознали себе си в тези редове. И моят коментар е:
Като деца приемаме истината на другите, най-вече на семейството. Родени да обичаме, отворени, без всякакви граници за изследване, ние сме подвластни на средата.
Крехкото ни съзнание е податливо на всякакви коментари от близкия кръг, а и не само. Тогава сме твърде чисти, за да разберем, че мнението на мама е вън от нас. Но ние си нямаме такова. Постепенно разбираме, че придобиването му е важно. За да си различен, за да си оценен, най-вече приет от цялото. Често бащините желания и мнения са критерий за нашия успех.

Признавам си. Дълго се срамувах от “големите си уши”. Но за щастие, успях да проумея, че всъщност, те са прекрасни. (Прилагам снимков материал, за да се уверите сами)
И хората заслужават да ги гледат. За моята баба те може да са изглеждали така. Или тя просто се е шегувала. За мен сега те са симпатични, заслужаващи внимание. За мъжа до мен са сладки като шоколад.
Аз имах големи уши. Ти, може би, си имал закръглени форми или липса на потенциал?
Време е да “сложиш ластика”. 🙂