За готовите на щастие – голата истина (част 1)

Чакаш ли щастието? И аз го чаках…Много време. Скоро се събудих тъжна за пореден път и се чудих, какво по дяволите не е наред…Защо имам всичко, което един болен или беден човек би искал да има, а въпреки това усещам празнина…

Защо имам пари да посетя луксозен ресторант, защо имам прекрасно жилище до морето, защо имам истински приятели, които ме разбират, защо имам работа, която е творчество и…това не ми е достатъчно?
Защо за секунди губя почва под краката си и светът спира да бъде Рая, за който съм чела в книгите?
Започнах да се ровя, казах си, че не мога да живея така и че това просто не е нормално. Разбира се, не съм спирала да търся, но точно в този момент разбрах, че не съм стигнала до дъното.

Познато ли ти е – самобичуваш се за нещо, което не съществува? Храниш безпочвена тъга, която се опитва да се намести на удобно в собствения ти живот. Сяда на на най-удобния фотьойл, пали цигара и те гледа с очакване да се разплачеш пред нейната сила…И с гонене, не става. Нали? На сила не става…Колкото повече я гониш, толкова повече я издигаш.

И така, попаднах на едно видео, което беше още една стъпка към моя живот. Към моя ИСТИНСКИ живот. Там, където няма тъга. Където истината е променлива, но винаги такава, каквато трябва да бъде. Просто е тя. И всичко е наред.

Например, някой те е наранил. И те боли. Но всичко е наред. Приемаш тази болка и я трансформираш в по-голяма, докато в един момент не можеш да я наречеш болка. Тя е нещо друго – тя е спасение. Онова, което си чакал толкова дълго.
Звучи като фантазия, нали? Мислиш ли си, че превеждам пасажи на чужди статии, които говорят за нещо имагинерно?
И аз така мислих, когато четях думите на другите…

Да оставим критика в теб. Той е там и винаги ще съществува. Нека те питам, знаеш ли къде се намира това спасение? Теб питам, теб. Ти, който търсиш щастието.

Готов ли си да чуеш отговора? Само ако си готов…Тогава чети. Ако не си и не вярваш, затвори този прозорец.

Не си готов да гледаш през него и гледката няма да ти хареса, защото няма да бъде разбрана.

Отговорът е тук.

Вътре. Там вътре, малко под гръдния кош, в една кухина, на дълбокото. Това вътре, което е било винаги,  ама си нямал очи да го видиш, нямал си време да му обърнеш внимание.
Вътре е спасението.
Спасението не те е търсило и не се е сърдило, че не си му давал внимание. То е толкова мъдро, че е нямало нужда да дава сигнал, че някъде вирее. То е носило знанието, че някой ден твоето лице ще го срещне.
И така, открих го аз. И днес се прекланям пред него. Знаете, че не обичам да ви лъжа…Понякога го губя, не го виждам. Мисля си, че си отива и никога повече няма да се върне, чувствам се предадена. Псувам, безсилна да се справя с поредното препятствие.

После пак го виждам и му се радвам. Понякога за части от секундата се радвам. Най-хубавите части на света…
Защото ако при неговото “тръгване” е имало някой виновен, знаеш, че всъщност е нямало виновен. И никога не е имало. И никой, и нищо не си е тръгвало. Просто си губил погледа, губил си вярата, забравял си за надеждата…Тези убеждения, на които всеки човек на тази планета има право.
За да избягам от абстрактното ще ти кажа, че това спасение не е толкова необятно, не е толкова безформено. То е ТИ. Във всичките ти форми, във всичките ти чувства, в цялата ти тъга, в цялата ти любов за света, за другите, за теб.
Обзалагам се за нещо. Вече се питаш…
А как да започна откриването? Как да го видя?

Ще ти кажа и дано да ме разбереш. Спри. Когато болката и объркването са най-силни, просто спри. Светът няма да свърши, ако не отговориш на поредния имейл или не вдигнеш телефона. Светът няма да свърши, ако избягаш за малко в парка.
Да спреш кое? Борбата. Борбата срещу всичко, което те кара да се чувстваш ненужен, непълен, предател, виновен, нещастник. И бъди. Бъди проклетника, който изневери на жена си. Бъди кучката, която няма скрупули, стане ли дума за успех…
Просто приеми. Погледни се в огледалото и бъди всичко онова, което си мислиш, че си. Защото знаеш ли, ти само си мислиш, че си такъв…Ти не си това. Ти си любов и винаги ще бъдеш.

Казваха ми – “Роси, приеми нещата. Просто ги приеми и виж чудото”. Ама аз не вярвах. Казвах си, че тези хора са луди. Че това приемане не съществува. Че е подигравка. Какво да приема, мамка му?!
Че в живота няма нищо сигурно, че се будя с една топка в стомаха, с едно глобално разочарование, чиито размери се разгръщат до пространство, където погледът не стига?
Сигурно и ти често мислиш тези неща…И сигурно колкото повече ги мислиш, толкова повече нещастието печели своята игра. Игра няма. Всичко, което се играе е само в главата ти.
Но днес можеш да спреш. И да видиш, че цялото нещастие на света е плод на твоето виждане, на твоето мислене, на твоето приемане на изкуственото. На приемане на етикети и чуждо мнение. Чуй ме!

Чуй ме – ти си любов. И ако никой друг не вярва сега, вярвам го аз. Обичам те. Казвам ти, че те обичам, защото си прекрасен и нямам търпение да го покажеш на себе си и после на света.

Нещастникът, предателят, виновникът са онези образи, наложени от родителите, от средата, от училището, от обществото.
Но аз знам, че ти не си такъв. Знам, че можеш да дадеш на себе си възможност да обичаш и да бъдеш обичан.
Всичко друго е лъжа. Ето ти я голата истина! Истината си ти.

Твоето приемане и трансформирането на тази лъжа. Трансформация в щастие, което прелива в теб, около теб и най-вече в другия.
Сега стани, виж очите си в огледалото. Виж отражението на онези безкрайни океани. После погледни нечии други очи – пак си там. Даже вече по-красив. Позволи си да повярваш, че заслужаваш. Че глупакът в теб заслужава. Че дебеланата, която се мъчи да отслабне от месеци може да бъде секси. Че човекът, който не може да бъде успешен, всъщност гради успеха си стъпка по стъпка…

И ако някога загубиш отново надежда. Върни се тук. Истината ще е тук и винаги ще те чака.
Голата.