Блог
Продължаваме напред (с ритници)
Mного „вайръл приказка“. Постоянно я чувам.
Но сякаш истинският смисъл се губи…Уж е закачка.
Не знам какво значи за теб това, но на мен ми напомня, че искам да ритам живота. Да го ритам така, както никога до сега. Толкова да съм груба, че да му насиня задника. И не защото ми е виновен за нещо, а защото мога. 😀
Сякаш да съзряваш е част от желанието и моженето да си го позволиш. Бих нарекла това позволяване ЛУКС! Нека поясня все пак. 🙂
Ритане на живота аз наричам да правя КАКВОТО СИ ИСКАМ! Не да вървя по улицата и да псувам хората, разбира се. Макар че и това понякога пробягва като мисъл.
Да го ритам е, образно казано, моят начин да го контролирам. Малко съм крайна, де. Просто не исках да кажа поредното – „Нека прегърнем живота и той да прегърне нас“ .
Наричам го ритане. Не за друго, но му се сърдя малко. Да, на живота се сърдя. Избърза с уроците. Във всички аспекти. И то едновременно. Сигурно и при теб е така.
Искам да кажа – той си ме нарита значително преди аз да реша да го правя. Видях всички негови подметки отблизо. Е, сигурна съм, че има още. И ти бъди.
Утре ще си купя нови обувки и мисля да продължа ритането с тях – нали съм дама, и в това трябва да се държа като такава 😀