Независими в ума. Независими в сърцето.

Независимост – нещо, което всички искаме. Искаме ли го, имаме ли го? Възможно ли е?
А дали понякога сами не си го даваме?
Независимост от болката, от тъгата, от любовта, от хората, от обществото, от критериите, от парите, от границите, от ума. И от още толкова много неща…
Може би, днес трябва да благодарим затова, че по принцип имаме това право. Правото да бъдем независими от всичко, което ни поставя в окови.

Днес България празнува. Много хора не работят, оставят си време да мечтаят и дишат. Това сякаш се усеща във въздуха…Признавам си, много ме радва. Даже и аз ще си го дам това усещане.
Само искам да напомня, че днес това една дата. Прекрасна. Но утре датата ще бъде 23 септември.
Ще се върнем в ритъма на границите и на неискането да разбием всички правила, заставайки пред най-големите си страхове.
Скъпи хора, пожелавам ви да имате силата да отстоявате позицията си във всеки един момент, да се борите с всичко, което ви спира да изпитате пълното щастие.
Пожелавам ви да намерите силата да поискате това, от което вие самите имате най-много нужда.
Пожелавам ви да имате независимо сърце и независим ум.
Да нямате пречки пред това, което може да ви позволи да бъдете себе си.
С риск да бъдете наранени, с риск да бъдете губещи. С риск да бъдете обичани, с риск да се чувствате живи.