“Беше ми много забавно до момента, в който се обърнах и видях двойката до нас. Всеки извади пари поотделно и всеки си плати неговата част. Очите ми се напълниха със сълзи…Как е възможно мъж да постъпи така с жена? Как може една жена да приеме това – нима не се уважава?
Ако един мъж си ляга до една жена и се буди до нея, той трябва да носи отговорност. Да я уважава, да се грижи за дома и да плаща сметките.”
Този разказ мина покрай ушите ми бързо. Не можах да “хвана” цялата информация. Конкретни моменти ми висят. Спомням си, че стоях и слушах, и не заех какво да кажа. Аз нямах какво да кажа. Аз. Търках ръце една в друга, опитвах се да тръгна в другата посока, крещейки “Защо ме караш да мисля такива неща?”. Докато вече го мислих задълбочено.
Защо да си уважавана означава да ти поемат разноските? Защо днес изпадаме в крайности – едните искат да им се плаща всичко, другите искат да се оправят сами, защото нямат нужда от мъжете!
Картината в главата ми – как мама вади последните си спестявания, за да се разплати с хазяите. Бях на 3 – тогава парите бяха просто гадно миришещи хартии. Сега съм на 25. Парите пак миришат гадно, но вече ги надушвам отдалече. Сега гледам майка си. Вижда ми се, че я уважават. Години по-късно, съпругът й (баща ми) често плаща за маникюра й. Това е само един пример.
Из нашето така хуманно ориентирано общество, тази мисъл за парите става все по-сериозна. По-специално, сериозността идва, когато дойде моментът за плащане.
И ето. В ресторанта сме. Сметката идва. Времето спира, въздухът е наситен със съмнения, храната ти присяда. Присвиваш устни и в главата ти се завърта състоянието на банковата ти сметка. А ако днес транзакциите са й дошли в повече… Е, вече молиш Вселената за почерпка.
Така изглеждат само някои случаи, разбира се.
Съвременнета жена може да се определи като жената, която е независима, плаща си сметките, а плащането на всички други екстри я правят “успешната мацка на 21-ви век”. Тази жена често бива наричана – свободна и успяла.
Съвременната жена, обаче, може да бъде и тази, която чака. Лежи на кожен диван у дома и провежда разговори за некадърния фризьор, който е отнел малко повече от дължината й. Тя често бива наричана кифла.Този вид сериозно започна да се множи. И тук ще кажа същото – така изглеждат само някои случаи.
И в двата случая, мъжете на тези жени могат да плащат сметки, могат и да не го правят. И в двата случая, тези жени могат да бъдат обичани, а могат и да не бъдат.
Да си кажем истината – съвременният мъж се страхува. Страхува се за парите си. Неведнъж из нашето медийно пространство звучаха имената на видни български гражданки с крайно открояващи се заложби. И със сигурност не говорим за мислене. Заложбите се изразяват другаде. Там, където мъжкият портфейл започва да свири от наличието на вятър, не на кинти! И как няма да се страхуват тези мъже?!
Мъжете изневеряват.
Знам случаи,в които мъж излиза с две жени едновременно. На едната купува всеки ден подаръци, изпраща й цветя и плаща всичките й сметки. А на другата не купува, дори един шоколад.
Коя е глупачката в случая – тази, на която неофициално й изневеряват или тази, която не е оценена с малък жест?
Мъжете са гузни.
Знам друг случай – как мъж издържа приятелката си, която е с 12 години по-млада от него. Дрехи, храна, джобни. В същото време, той излиза и с други жени. Значи ли, че мъжът, който “обича да плаща” сметките е гузен?
Мъжете тестват.
Познавам мъж, който чакаше да срещне жената, която ще плати неговата сметка. Не беше красив, но изглеждаше добро момче. Имаше хубава заплата и голяма къща. Сигурна съм, че тази, която му плати първа сметката, след това ще живее като принцеса. Ами така де, мъжете вече стигнаха до там, че да си тестват жените.
Мъжете преценяват.
Един много заможен и близък приятел избягва да плаща сметките по срещи. Той казва, че жените гледат лъскавия му часовник, виждат къде живее и какво шофира. Но той избира да не бъде използван. Или поне така казва. И аз май го разбирам.
Мъжете не мислят.
Знам и други случаи, в които мъжът си дава цялата заплата, а жена му прави с нея, каквото намери за добре.
Стигаме до моята истина. Тя си е моя и ще я споделя с тези, които я харесват.
Много просто – всеки разбира любовта по различен начин. Всеки я изразява по различен начин – подаръци, инвестирано време, много секс, много прегръдки. Някои обичат да подаряват, други обичат да гушкат. Въпросът е ти какво искаш? И получаваш ли го от човека до себе си?
Въпросът е в това, че няма как да се разбере, дали свестните мъже плащат. И това, че ни плащат, не означава, че ще ни уважават и ще се грижат за децата ни. Това, че плащат със сигурност не е индикация, че са свестни. Това е една характеристика, която не казва всичко. Тя само облекчава и има силата да заблуждава.
Плащането на сметката е един прекрасен жест. Но след него, никой не може да предвиди любовта. Защото самата любов не е маркирана в касовия бон.
Мъжете се тревожат.
Защото не знаят, кой е размерът, който в крайна сметка, вълнува жените. Често този на банковата сметка излиза като правилен отговор. Аз май започвам да ги разбирам…
Объщам се към дамите, които често наричам Кралици. Ако твоят мъж изкарва по 50 000 на месец, но този път той трябва да инвестира цялата печалба в нещо, което следващия месец ще изкара двойно повече – би ли платила сметката?
Ако твоят мъж, който така обичаш, фалира, заради рискова игра и сега губи всичко, което някога е спечелил…Ще оставиш ли този човек на улицата? Ще продължаваш ли да искаш всичките пари на света от него? Ще си помислиш ли, че той не те уважава, защото е направил всичко по силите си, за да успее да даде и на двама ви повече?
Скъпа, Кралице, не те нападам. Ти знаеш, че аз държа да си изискваш, а не да просиш. Ти знаеш, че аз целя ти да бъдеш по-обичана и да имаш това, за което винаги си мечтала. Само ти давам някои гледни точки, които ми бяха отнети от мъже с много пари.
Още една истина…Аз държа на парите. Някои може да ме нарекат меркантилна кучка. Дреме ми…Благодаря на тези, които ми лепват тоя етикет. Тенк ю, пийпъл!
Аз обичам да ходя на маникюр и обичам, когато ме глезят. В това няма нищо лошо. Съвестта ми е спокойна, защото аз правя същото.Но знаете ли, когато обичате, сякаш това ти доставя удоволствие и забравяш да мислиш какво трябва и какво не.
Аз държа на парите, но мисля, че вече държа повече на мъжа, когото обичам.
Само си помислете – ако вашата любов е искрена и искате да бъдете заедно до края на дните си – плащането на сметката ли ще реши това?
Ако ти си жена, която държи да й бъде плащано и оценява любовта с този вид грижи – чудесно, намери си мъж, който разбира любовта по този начин.
Но ако си влюбена в такъв, който привидно не плаща – не го отхвърляй с лека ръка. Ако любовта е взаимна – имате шанс да споделяте богатсвото си. Той може да е някой от тези, които тестват, които разучават.
Ако той ти дава, но не е достатъчно за теб – дай му време.
Ако търсиш пари, а той няма или не иска да дава, няма смисъл да броиш дебитните му карти. Има много мъже, с пълни банкови сметки, които чакат да купят целия свят – само за теб.
Успех на всички в избора. Мисля, че с този текст, той ще бъде малко по-лесен.