Цитирам уикипедия:
„Пиърсингът представлява модна декорация на различни части от тялото, постигната чрез пробиване на тъканта с цел прикрепване на различни бижутерии.“
Изглежда всеки трябва поне веднъж в живота си да пробие тъкан, за да си седне на задника. В тези думи има толкова много смисъл… Наистина не знам какво си помисли, докато го четеш, но исках да кажа точно това 😀
Хубаво, ама в уикипедия не пише подходяща възраст за тези „лудости“. Дали ако си на 40 (или друга възраст над 15) и искаш да си пробиеш устната, обществото ще скочи срещу теб? Най-вероятно – с критични погледи на минувачи, а може и със закачливи коментари. Възможно е да си загубиш работата. Но ако си стигнал този момент, вероятно имаш достатъчно пари, че да си позволиш „крайности“. Или поне се надявам!
А дали младото ти гадже би одобрило твоя смирен бунт? Хмм..
Ти защо би го направил? Аз си признавам – преди години жертвах долната си устна в знак на това, че мога да правя, каквото си искам. Даже майка ми ме държа за ръка. Да, тя ме подкрепи, докато баща ми плати за процедурата. Семейство – мечта! Дали е трябвало да ме спрат? Да ме вразумят? Не, защото сама реших да се сбогувам с обецата година по-късно.
Обаче си мисля, че възраст за експерименти, няма. И щом почувстваш нуждата да скочиш срещу правилата – направи го. Било с обеца, смяна на жилище, нов партньор, различни дрехи или без дрехи…
Въпросът е да разбереш – какво стои зад твоето желание.
Да, винаги ще има хора, които да кажат – „ненормалник“! Плашиш ли се? Те ли са в твоето тяло?
Все пак не забравяйте – мисията ни е да възприемаме първо самите себе си. Да знаем, че имаме право. Че сме свободни. И ако едно желязно топче в устата помага за това – защо не?
П.С: Чувала съм, че топчето помага и за друго. Това, вие споделете 😉