Избирам да боли, защото съм опитал.

Треперя. Не само от кофеина, който изконсумирах днес. Треперя от възможности. От всичко, което ми се предлага извън зоната на комфорт.
Замислих се колко е лесно да стоя в тази зона. Всичко е така спокойно. Като лято без грам ветрец. Нищо не помръдва. Tопло е. Усеща се хармония. Имам добри резултати. Получавам одобрение от околните. И аз им давам същото.
Но какво ще стане, ако поискам повече? Какво ще стане, ако скоча с риск да падна, но с желание да полетя?
Да избера да скоча е първата стъпка. Втората е да си избера резултат.
Ако повярвам в падането – тогава най-вероятно ще падна и ще ме заболи. Последствие – контузия, синини, опит.
Ако повярвам в полета, нещо ще се промени. Аз ще се променя. Последствие – контузия, синини, израстване.

Питам се.  От какво боли повече – от провал или това, че дори не си опитал?