Иван Русев – 100 картини.Малко истини.

Трудно се задържа вниманието на художник. Още по-трудно е това внимание да прерастне в разговор, който провокира артиста да заговори искрено за работата си.

Иван Русев  отвори своето сърце в личен разговор, импровизиран, наситен с много мечтателски погледи и небрежното усещане за чувственост върху другия.

Той виждаше с очите на твореца, въпреки препядствията като факта, че разговаря с ненадейно появила се непозната, ремонт от другата стана на сградата и тесния коридор, който е способен да задуши всяка една свободолюбива индивидуалност.

Ето какво сподели за проекта „100“, който може да бъде видян в галерия „Бургас“ до 10 юли. Това не е интервю.Това е разговор. Мястото е „Културен център Морско Казино“, гр.Бургас:

–Какво трябва да видим в тези 100 картини от Вашия едногодишен проект ?

Това е един подарък за хората, които са забравили какво е интимност, красота и любов. Исках да пресъздам обстановка и атмосфера на интимност, не за себе си, а за другите.

– Защо избрахте да се случва в град Бургас ?

Живял съм на много места и близо 12 години в София. Бил съм в постоянно пътуване и търсене. Това ме накара да забележа, че именно в малките неща се крие истината. В големия град хората се движат в спирала. Те забравят за всичко малко, което е от значение. Знам, че в град като Бургас това ще бъде оценено. Освен това искам да подкрепя град Бургас в надпреварата за “Европейска столица на културата 2019”. Определено си заслужава!

По време на бързите записки покрай нас преминават групи от хора, оглеждащи се за изложбите, преминават забързани служители, но той продължава да говори.

„ Ето например това дърво отвън – аз виждам едно,ти виждаш друго, но въпросът е да се види и да не се приема за даденост“

– Как се рисуват 100 картини за 12 месеца?

С хъс, желание, постоянство. Исках да пресъздам своите преживявания и хората да видят това, което виждам аз.

– А не съществува ли опасност от загуба на вдъхновение?

Човек или го има или го няма. Това с музата не съществува. Много хора обвиняват любовта. Аз съм влюбен в живота. И никога не съм спирал да бъда!

С Иван Русев се поздравихме за довиждане почти като нови приятели. Аз мога да му бъда само благодарна за това, че той разкри себе си не като клиширан рисувач на картини, а като човек, който обича да говори. Да говори не само за изложените платна, но без страх да заговори за живота.

Един съвет за бъдещите художници – не обичайте професията. Обичайте живота.

Сега до един сме  художници.