Харесвам те, не те харесвам

“Все едно колко обичате някого, никога няма да бъдете това, което той иска да бъдете.”

Думите са на Дон Мигел Руис. И да ви кажа, прав е човекът.
Има толкова много смисъл това, че ако вложите и 5 минути разсъждение върху тези думи – предполагам ще се обадите на този, когото обичате или ще оставите връзката, която ви погубва завинаги.
И така, какво ще кажете да си спестим усилията?

Представете си, че човекът до вас изчезва за миг.
– Същата храна ли ще ядете?
– Същите думи ли ще използвате?
– Същите дрехи ли ще носите?
– Какво още бихте направили с живота си?
– Неизживени мигове или хоби, за което сте забравили от години?
Да го погледнем от другата страна.
Ако вие сте изискващия и искате някой да бъде моделиран по вашите мисли?
Разбирате, че дребните неща, които искате да са изрядни в другия, никога няма да бъдат. Защото той не е ти. И слава Богу! Иначе светът щеше да е изключително скучно място за живеене. Не казвам, че си скучен, а че разнообразието е хубаво нещо.

Сега може да преживееш една намачкана риза или гледането на твърде лигави романтични комедии.
Защото важно е какво ни тласка напред. Важното е да потъваме в прегръдката на другия. Сигурно за теб има и други важни неща.
По-важно от това какво ще вечеряме, нали?
Можеш да спреш да наказваш себе си и да наказваш другия с всичките тъпотии, които ти налага умът.

Мисълта ми е, че цялото общество, семейството и училището ни налагат правила и образи, които изискват покритие.
И често изискването ни да обичаме някого, се оказва нечие друго изискване. И не стига, че този когото искаме не го покрива, ами на всичкото отгоре се измъчваме, че го искаме въпреки неизпълнението на условията.
Или пък другия случай – чакаме да бъдем одобрени и ако другият твърди, че не ставаме за ролята “негов любим”, обвиняваме себе си.
Пак защото някой някога е казал, че другите трябва да ни харесват.
Добре бе, за какво са всички тези мъки?!

Спомни си думите на майка си, например. Бас ловя, че тя ти е казвала, какъв човек заслужаваш до себе си. Моята е много компетентна по този въпрос. Но когато баба ми й е казала, че не одобрява баща ми за неин съпруг, майка ми въпреки това решава да се омъжи.
Даже се мести с него в друг град. Колко удобно и хитро! Ами поздравления, защото резултатът е на лице.

Ако нещо не ни харесва… Ние сме тези, които да кажем – СТИГА!
Стига сте изисквали от мен да бъда това, което всички вие искате да бъда.
Сега решавам да си боядисам косата в розово или да тичам гола по улиците.
Защо не?

С това исках да припомня на всички за измъчването. Онова, което краде съня ни нощем.
Което краде щастието и хармонията, и отнема от ценното внимание и енергията ни. Тази енергия, която може да вложим в най-прекрасното сбъдване на собствения ни Живот.