Догодина пак. Но по-добри.

“Днес ние се сблъскваме с индивид, който се държи като машина, който не познава и не разбира себе си и единственият, човек, когото познава , е онзи, който всички очакват от него да бъде – човек, чието дърдорене без смисъл е заменило истинската реч, чиято изкуствена усмивка е изместила сърдечния смях и чието глупаво отчаяние е заело мястото на истинската болка. Две неща характеризират този индивид – той страда от липса на спонтанност и индивидуалност, която сякаш е нелечима, и в същото време спокойно можем да кажем, че той не се различава от милионите други, тъпчещи тази земя.”

Ерих Фром