Бюлетината..за МЕН

Чувала съм за онези истории, в които главните герои разиграват сценка на лишени от финансови средства и липса на хляб за преживяване. Ставала съм свидел на подобна сценка. Даже в момента подобни се разиграват пред мен. Хубаво е да можеш да се потопиш в театралното изкуство. Заболява те стомаха, обаче, като те „плесне реалността” и разбираш, че това не е просто игра. А на главните герои не им е никак забавно.

След тези толкова съдбоносни дни на размисъл попадам на какви ли не постове. Социалните мрежи бяха трибуната за изява на българския народ.Хората роптаят за липсата на пари, за недоимъка. Други малко по-добре устроени демонстрират знания и качества,които да ни поведат към промяната. Някои казват, че е време за революция. Избълваха се милиарди обещания подкрепени с факти, разбрани и не чак толкова от обикновения народ.

Много хора говореха. Знамена, протести, плакати, бюлетини.Събуждаме се и вместо обикновения поздрав получаваме –„Купуването и продаването на гласове е престъпление”. Разбира се, нека да пропуснем факта, че това са само думи „стреляни в пространството”.Сигурно има щастливци, които могат да го потвърдят.

И да, „бихме се в гърдите” като онези неандерталци, че сме извършили гражданския си дълг като сме поставили кръстче в квадратчето. И нека не изглежда, че се противопоставям на това.

И след като днес народът ни изказа мнение, настъпва моментът да приветстваме най-после новите или стари управляващи. Те ще говорят, обещават и осигуряват добри условия на живот най-вече за себе си и близкия им кръг от познати.

Сега вече можем да дишаме.

Да поемем дъх и да гласуваме отново. Да! Нека гласуваме. Но този път да драснем квадратчето за нещо по-лично. Да гласуваме за хората, които се осмелиха да градят основи на чужда почва. Да гласуваме за тези, които осъзнаха колко обичат държавата си и се завърнаха. Нека дадем глас и за тези, които се жалват, че нямат работа, но са се отдали на медитиране и безразборно четене на книги.  Да гласуваме за онези, чиито офиси са се сраснали с мечтите им за по-светло бъдеще.

Да , нека гласуваме за всички тях, защото се стараят да излязат извън рамките на квадратчето, в което ни забиват от години. Да гласуваме за тях,защото точно този вид старaние води до даване на един глас повече. И то не за напудрени лица с фалшива демонстрация  на заинтересованост.

Тези хора гласуват за самите себе си, а това е най-добрият избор, който може да направи всеки един от нас. Защото нека не забравяме, че на самия край от извървения ни път, значение придобиват само любовта и красивите моменти. Гласовете губят своя звън, а белите листи попили тези гласове далеч не могат да ни върнат всичко загубено!