Така ли,клетнико,живееш?

По този начин ли вървеше ти съдбата?

Можеш ли за малко да поседнеш?

Дай си кътче в тишината.

Така ли клетнико се страда?

Като тебе от пътека на пътечка.

Е,  не може вечно да се пада

Изгаря и последната ти клечка .

Ако,клетнико,направеше си сметка,

за моментите премазани със крак.

Да изтъркаш грозната подметка,

прощавайки се с гнусната й смрад.