Искам да ти напомня за един момент…

Полузаспал, лежиш на дивана в хола. Разлистваш чисто новата книга. Може би и нямаш особено доверие. Или просто си препил предната вечер и никак не ти се иска да се самоопределяш като интелектуалец. Била е подарък от близък приятел. Но пък този приятел е много ексцентричен. Защо, по дяволите, не ти подари онзи смартфон, за който винаги си мечтал? :D.

Зачиташ се в първите 20 страници, стават 30, 40, 50…

Очите ти се отварят, зениците се разширяват, ченето ти увисва, одеялото е на земята. Стойката ти става все по-изправена и нападателна. Забравяш за всичко и всички. В  този момент Вселената се върти само и единствено около теб. Ти си кралят на света, а наоколо танцуват полуголи жени (или мъже, зависи от предпочитанието), които крещят в един глас името ти!

Всичко се случва за някакви си секунди, защото точно толкова трае осъзнаването, че си открил отговор на поне един въпрос или си намерил нещо, търсено много време…
Твоят приятел е изпълнил своята мисия. Честито. Сега си повече човек отпреди 1 минута.
Сега му благодари. Утре пак и така до края на дните си.

Твой ред е да направиш същото! 😉

Благодаря на Иво Илиев за поканата. Да пишем за книги е хубаво. Да пишем книги – още по-хубаво.

Оставам на теб да прецениш каква е твоята мисия с тях. 🙂

Виж какво казаха другите – Пламен Петров и Христо Стоянов.